Регионален исторически музей – София

Началото на музейното дело във Враца е сложено в зората на Българското Възраждане. Свързва се с ръкополагането на Св. Софроний за епископ Врачански и с неговата мисия на духовен и политически пастир сред населението из северозападните български земи.

Създател на първата колекция от старини във Враца, достигнала обема на обществено значима музейна сбирка, е богатият врачански търговец хаджи Тошо Ценов. Тя е обогатявана и неговия син Димитър (Димитраки) Хаджитошев – изявен борец за църковна и национална независимост. Пълният си обем, обаче, колекцията достига при наследника му Тодор (Тодораки) Хаджийски, а за значимостта й говори с възхита унгарският пътешественик Феликс Каниц. В края на XIX и началото на XX век богатата фамилна колекция е предадена на Народната библиотека и на Народния музей в София, с което се поставя и тяхното начало.

Идеята за създаване на музей се подема в средата на 20-те години на ХХ в. През 1925 г. са положени основите на музейна сбирка във врачанската мъжка гимназия „Цар Борис ІІІ”. Малко след това опит за създаване на музейна сбирка е направен в Ученолюбивото дружество „Развитие”. През 1939-1940 г., при построяването на новата сграда на дружеството, двете сбирки са обединени, но англо-американската бомбардировка на 24 януари 1944 г. засяга сградата и музейната зала, унищожавайки част от експонатите.

В резултат на ПМС № 1608 от 1951 г., през 1953 г. във Враца е създаден Окръжен народен музей. Три години по-късно, в Кулата на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е приспособена за художествена галерия. Постепенно – до края на 60-те и началото на 70-те години – се доизгражда и оформя музейната структура, с разкриването на почти всички нейни отдели и с практически стъпки за осигуряване на достатъчно работни помещения за нарасналата по численост колегия.

По повод 100-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета, през 1976 г. е завършен и открит Етнографско-възрожденски комплекс „Никола Войводов” като част от музейната структура. През 70-те години уредниците създават редица музейни сбирки в читалища, училища и домове на известни личности. По брой на сбирките Врачански окръг се нарежда на едно от първите места в страната. В 1977 г. към музея е създадена и научна група.

На следващата година, в изпълнение решенията на Втория конгрес на културата, на основата на Окръжния исторически музей е структурирана Дирекция „Културно-историческо наследство”, която административно обединява и ръководи музея, художествената галерия, дирекция „Ботев път”, историческия музей в гр. Оряхово, художествената галерия в гр. Мездра, музейните сбирки в окръга – всички звена, които имат пряко отношение към културно-историческото наследство в региона. Историческият музей във Враца поема водещата роля.

През 70-те години, вследствие цялостната реконструкция и разширение на централния площад „Христо Ботев“, е построена новата, импозантна сграда на историческия музей. Тази сграда е една от малкото в страната (за времето си, а и досега), която е специално проектирана и изградена за нуждите и в унисон с представата за един модерен, съвременен музей. Нейното строителство е завършено през 1980 г. и е естествено продължение на цялостен културен комплекс, включващ и Двореца на културата (днес сграда на Драматично-кукления театър).

През 1987 г. Окръжният исторически музей увеличава сградния си фонд с още една музейна структура – открит е за посещение Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански”, включващ в себе си сградата на бившето Възнесенско училище, родните къщи на Димитър Хаджитошев, Иван Замбин и Григорий Найденов, църквата „Св. Възнесение” (сега „Св. Софроний Врачански“), шапрона с транспортните средства на Мито Орозов, занаятчийските работилници и един навес за земеделска техника.

По повод завръщането на Рогозенското съкровище във Враца, през 1999 г. е изградена и открита специално оборудвана за целта зала. Закупени са витрини от Германия, специална техника от Канада. В залата е установен температурен и влажностен режим според последните изисквания на науката.

През следващата година пространствено се оформя и обособява дългоочакваният Лапидариум. Това позволи ценни експонати, като мозайката от с. Галатин, надгробни стели, посветителни ари, колони и други архитектурни детайли, каменна пластика и епиграфски паметници да бъдат организирани и показани в експозиция на открито, която е приобщена и органически свързана с останалите експозиции в централната сграда на музея.

През 2000 г. Историческият музей с художествена галерия е преструктуриран в Регионален исторически музей. Новото му качество е висока оценка не само за институцията, а и за града, за поколенията музейни специалисти, събирали и популяризирали културно-историческото наследство на Врачанския край, дали свой принос за израстването и развитието на музея и галерията, защитавали навсякъде нейния престиж, за общината и гражданството, изградили чудесната материална база и пристрастно защитавали я от всякакъв род посегателства.